Grassroots (амер. англ.) – движение, организация, събитие или друго социо-културно явление, включващо жителите на даден район или регион като основна движеща сила за промяна или към подобрение на средата.
В полудялата информационна епоха към днешна дата всичко е възможно: и лъжливи новини, и хиперреалистични илюзии, създадени от изкуствения интелект. Може и общуване без общуване, и вечен живот без живот. Съответно, прехвърляйки темата в полето на културните събития, следващи модерната (и чудесна) тенденция към децентрализация, днес претенденти за спасители на духовните ни потребности могат да се появят буквално отвсякъде – с парашут от небето, с пробита лодка по реката, на лустросан файтон, от гори Тилилейски, дори от виртуалния прашен лъч на проектор или холограма.
Друго си е, обаче, когато въпросните претенденти са поникнали на местна почва. Вероятно това е и една от основните причини музикалното приключение Нови тъкачи за Габрово на Capturing Creativity да остави отличен вкус по културните небца на жителите и гостите на града в съботата на 30. септември. Основният двигател – Росина Пенчева (габровка, подвизаваща се столично), както и бас майсторът и продуцент на концерти „там, където ги няма“ – Васил Хаджигрудев – изтъкаха отлична мостра на висока габровска култура: чисто вдъхновена, здраво работена, естествено топлеща, приобщаваща, безусловно приета с прегръдки и горещи аплодисменти от общността.
• 6 артисти
• 4 импровизационни концерта „на колела“
• 2 информативни тура в Регионалното депо за неопасни отпадъци
• преобразена Тъкачница
• 3 съвременни скулптури от преизползвани материали
• 2 акустични концерта
• DJ парти
• подробен онлайн архив на български и английски
Стартът бе даден в топлия следобед с пътешествието на два тура с автобус до Регионалното депо за неопасни отпадъци в землището на село Гръблевци. Преди и след образователните разходки, в които екипът на депото представи с естествена усмивка и чувство за хумор своята работа и идеология, в автобуса буквално неповторими (тоест изцяло импровизирани) концерти изнесе Мирян Колев (E.U.E.R.P.I.) – музикалният международник, когото организаторите „хванаха“ току преди две нови музикални странствания в чужбина – в Латвия и Того. Ембиънт, дрон, китара и ефекти втъкаха почтително тихото бърборене на поклонници и метанов двигател в чуден къснолетен саундтрак „тук и сега“ с импровизации, реминисцентни на последните албуми на E.U.E.R.P.I.
Привечер дойде време и за втората съставка – продължението на програмата в Център Кристо и Жан-Клод. Сградата на някогашния техникум, или „Текстила“, както си му викат габровци, за пръв път от 2009 насам е публично достъпна чрез поредица от специални събития. Първото голямо такова бе именно Нови тъкачи. Бивши учители и ученици, любители на джаза и цели семейства образуваха опашка пред входа, нетърпеливи да се потопят в оригинална творческа атмосфера с послания на много нива: за ново, за бъдещо, за местно, кореняшко, приобщаващо, носталгично, интересно и красиво.
Какво очакваше гостите още преди първата нота? Триметровото чудовище-мозайка от пластмасови отпадъци „неСМЕТНИ богатства“, настръхващата „Най-сладкият сън“ и кошмарният в носталгията си, но примамливо пухкав „Завър“ – три великолепни скулптурни инсталации, които много, ама много ти се иска да пипнеш. Въпросните видения, които се ширеха в отделно изложбено пространство, са продукт на въображението на друга габровка – цветното дете-чудо на втората ръка, художничката Невена Екимова.
Плюс сценография, хитро пригодена от намерени в „Текстила“ вещи и материали: магичнa дантелена инсталация, варели, превърнати в барове, култови табели с правила за трудова безопасност от кабинетите и внушителен като египетска пирамида стар тъкачен стан. Част от експозицията в предконцертните минути бе и пианото, предоставено безвъзмездно от местен благодетел. Цветни светлини, добре заредени барче и базарче, акустика от гласове в големи зали, изпълнени със спомени, изненада и очакване, допринесоха за тръпката в настроението.
Маестро, музика! Теодор Петков – Тото представи на пианото изключителен сет от предимно авторски композиции със съвременно звучене, но и дълбоко вкоренени в джаза. Високата оценка на споделящите малката културна вечност не закъсня. Аплодисментите бяха както за стандартите на Дюк Елингтън и Телониъс Монк, така и за вдъхновяващата балада, посветена на съпругата на Тото.
След него просълзената публика посрещна топло и етно-джаз фюжън дуото гъдулка и контрабас, което само за секунди завихри нещо атавистично някъде дълбоко в българската кръв. Белева & Хаджигрудев покачиха още градуса на настроението, изпълнявайки цялото си дебютно EP „Трикоп“ плюс нови композиции и фолклорната класика „Бела съм, бела, юначе“.
Вечерта отказваше да свърши и когато DJ Skill даде старт на своя носталгичен Балкантон сет, танците се отприщиха съвсем и не секнаха до полунощ. Никой не искаше и не позволяваше край – и, слава богу, точно за такива моменти са измислени афтърпартитата. В случая домакин беше уютният бар на Бари, удобно разположен на един хвърлей от мястото на събитието, в който въпросният край така и не настъпи.
В емоционалната палитра на отзивите от събитието-мостра грееха ярко и изненадата, и носталгията, и гордостта, и надеждата за още. Над всички, обаче, грееше ослепително радостта на габровския дух, което означаваше само едно: магията на най-здравата нишка в културната ни тъкан – коренът в общността – за пореден път доказа, че издържа и топли повече от всички други.