Редактор: Иван Хадживеликов
Фотографии: личен архив на интервюираните лица; Росина Пенчева
Публикация: 1. септември 2023
Фотографии: личен архив на интервюираните лица; Росина Пенчева
Публикация: 1. септември 2023
Хората, свързани с бившия Техникум по текстил, преливат от истории, които напират да бъдат разказани. Сградата, пазител на спомените на поколения ученици и учители, е в процес на трансформация – в Център Кристо и Жан-Клод. И какъв по-добър начин да проследим нишката от миналото до бъдещето ѝ от личните разкази на порасналите ѝ деца?
Борислав Колев – випуск 1988 г.
„Тези сгради водят началото си от бившата кожарска кооперация „Доверие“, впоследствие национализирана. Някъде в края на 20-те излиза закон - всички кожарски фабрики да се обединят и да се преместят от моста надолу, извън центъра, заради миризмата. Обаче фабрикантчетата, нали са построили, дали са си парите вече, се сдружават и строят тази сграда. След това на нейно място изниква училището. Първо е било обущарското, после “парцаленото” с шивачките – техникум по лека промишленост, после идват и кожари… Аз бях кожар, първата паралелка. Осемнадесет курса бяхме тук… Имаше голям напън да сме елитно училище, имаше сериозни преподаватели, завършили в чужбина. Завърших през 1988 г., сега съм главният организатор на срещите на курса. Събираме се, спомняме си…
Фотография: Бивш Техникум по текстил, 2023 © Росина Пенчева
Борислав Колев, 2023
Фотография: Бивш Техникум по текстил, 2023 © Росина Пенчева
Архивна снимка на Борислав Коелв
Униформите бяха задължителни - синьо или черно яке, син панталон, черни обувки. Намалиха ми поведението, защото ме хванаха с кафяво яке. Провинилите се тежко ги остригваха с машинката, трябваше да е къса подстрижка. Слушахме метъл, майката или бащата на този и онзи носеха от чужбина касетки. Новите албуми идваха с година закъснение тук. Да имаш оригинална касетка на Мейдън, това те правеше номер едно. Който донесе вносно метъл списание – продаваше го на странички и забогатяваше. Много метълски значки и нашивки от Унгария влизаха. От виетнамците в общежитията купувахме празни касетки на стек и ги продавахме на дребно. Правехме презаписи, имах едно декче, разбира се, пишехме си по чантите имената на любимите групи – Saxon, Accept, Metallica, AC/DC. Веднъж директорката събра всички чанти и ги изгори ей там, отзад на двора.”
Бивш Техникум по текстил, 2023 © Росина Пенчева
Ивелина Иванова, Ивелина Кузманова и Гергана Никова – випуск 2001 г.
И. И.: „Нашата специалност е „Моделиране и конструиране на облеклото“, двете Ивелини бяхме в един клас, разделен на две групи, едната със засилено изучаване на английски. Имаше футболен отбор, момичетата играехме във волейболния, имаше дори и мажоретки. Имаше и други отбори, които ходеха и по математически олимпиади и състезания, на дебати. Тук, в сегашното ателие, беше кабинет по практика, имаше много и всякакви шевни машини, голяма част от времето си прекарвахме тук. До 3-ти курс или до 4-ти, след който държахме матурите, учехме повечето общообразователни предмети. После оставаха само профилните предмети по специалностите до държавния изпит.“
Г. Н.: „Сега работя логистика и спедиция. Нищо общо със специалността, но още си я чувствам модата.“
И. И.: „Аз май си работя по специалността – занимавам се с бродерия на крачна машина. Правя всякакви аксесоари – и по поръчка, и по мои идеи, отворена съм за всичко. Тук в ателието е широко, имам идеи, искам да работя с рециклирани материали, мъчно ми е да се прахосват нещата и не искам да хвърлям дори и копче. Хората ми дават неща от гардеробите си.“
И. К.: „Ето снимка от едно време. Една съученичка ми я прати скоро, късмет, че сега се намираме точно в този кабинет. Ето ги и машините – това си е нашата работилница. Сега живея в Холандия и работя в специализиран магазин за кафе и чай. С модата съм долу-горе, но са ми интересни рециклираните неща, като тези на Ива“.
Къде се събирахме? На хижа ходехме, купони, пускахме си рап, Backstreet Boys тъкмо излизаха, East 17 бяха любими. Излизахме по дискотеки, във „Вариетето“, масово ходехме на детската дискотека в „Залата“. Събирахме се по градинките или в „България“ срещу „Хумора“ – имаше билярдни маси на втория етаж. Момчетата ходеха там, а ние след тях. Нощният живот беше през деня, с неизвинени отсъствия. Нашите места си смениха имената или направо изчезнаха. На мястото на хипермаркета беше „Автомивката“, пиехме алкохол, криейки го в пластмасови чашки. Бягахме от час редовно, разбира се, и по кафетата. Вярваха на оправданията ни, защото си учехме много. Не сме стъпвали тук от бала. Само сме минавали. Сега, влизайки тук за пръв път оттогава, изпитваме доста силни емоции, но всичко ни се струва по-малко.“
Бивш Техникум по текстил, 2023 © Росина Пенчева
Недка Маринова — випуск 1967 г.
„30 години в Техникума като учител и още 4 като ученичка преди това. Завърших „Трикотаж“ през 1967 г. През 1975 г. започнах в библиотеката, защото нямаше пълен хорариум часове. Мечтаех си за три неща: деца, цветя и техника, и исках да съвместя последното с преподаването, след като завърших. Водех лекторски часове по трикотаж и директорката ме хареса, дойде и каза, че единият от колегите по техническо чертане отива във ВЧП, започнах на щат …и така до 2004 г. Изкарах пет випуска и не съжалявам. Имахме много хубави ученици, много хубав колектив, учениците все още ни канят на купони – на 3, на 2, на 5 години. Хижа „Перуника“ в с. Чукилите беше нашата – ходехме поне 5 пъти в годината там. Водех учениците си в четирите краища на България.
А какви бригади… по един месец – за чушки в Полски Тръмбеш. Децата вдъхновени, плаща им се на норма. Един тарикат, беше в моя отряд, идва и ми съобщава, че се прибира, за да учи за изпита при мен. Давах много възможности на тези, които не могат, изпитвах ги на по-лесни неща, но имаха ли нещо в главата – не минаваха толкова лесно. Първият път го върнах. Щях да го пусна, но малко исках да се напъне. Сега видях, че знае по два-три въпроса, и му писах пет. После отивам при дъщеря ми, която работеше сервитьорка в кафето под моста, а тя ми носи троен сладолед. Викам, не съм го поръчала това, а тя ми сочи към вратата, където беше същият ученик, и се смее. Много жестове правеха. И да имах повод, и да нямах. Много ме обичаха. Всички си намериха мястото в живота.
Имаше група за народни танци, която водех като отговорник. Ръководители бяха Цанков, светла му памет, голям хореограф, и Стойнов, който после водеше групи в Културния дом, децата му работят също там. С нашия състав бяхме стигнали далеч, много ги запалвахме и амбицирахме децата. Ходехме много, правехме си фестивали и програми в салона. Всеки курс излиза с номер – скеч, сценка, рецитал, песен. Голям оркестър, обаче, с много и всякакви инструменти, имаше доста по-рано, когато аз бях ученичка. Тогава, в едно общежитие, наричаха го „Неспокойна младост“, всяка неделя имаше музика и танци от два следобед.“
„Момичета бяха само в „Конструиране и моделиране на облекло“, което беше с рисуване, но иначе в „Предачество“, „Тъкачество“, „Трикотаж“ имаше и мъже, понеже включваха и поддържане на техниката.
Много преписваха. Изпитвах така: имахме едни томове наредени цял рафт – „Конструиране на машинни елементи“. Влизах, отварях произволен том и на която страница отворех – каквото се паднеше там, на това изпитвах. Можеше миналия час да е бил изпитан ученикът, изненадвах ги и ги вдигах пак. Те – „Моля ви се, другарко, вижте си тефтера, изпитан съм!“ – няма значение, пак ги изпитвах. На краката си момичетата криеха формулите, пищовите бяха на листчета, понякога под ръкава с ластик скрити. Всичките ги хващах. Нищо не им правех, просто ги гонех и им казвах: „Хайде другият път самостоятелно!“.
Преподавах им и механика – изчисляване на машинни елементи, статика, кинетика, съпромат. В университета бях перфектна по статика, решавах задачите и на колегите. Отивам на изпит, едното момче, на което реших задачите, излиза и ме прегръща, „Имам Добър (4)!“ Влизам аз при професора, уверена в себе си, не знам какво съм казала и писала, но той само ми каза: „ако по твоя мост, дето си го сметнала, мине една коза, ще го събори!“ И ме върна. Но знаеше оценките ми през срока – отлични – затова ме последва, взе ми листа, и пита „Виждате ли нещо?“ – видях си грешката, при опорните реакции, понтоните на моста, едната стрелка я бях обърнала грешно. Там козата щеше да го срути. Когато винаги ме питаха учениците: „Защо ни е механика?“, отговарях: „За много неща, особено за да внимавате като стъпите на някоя дъска, да не ви удари нещо, което е в другия ѝ край“.
Бивш Техникум по текстил, отскоро Център Кристо и Жан-Клод, Габрово, 2023 © Росина Пенчева
