Тази среща започна преди официалното си начало.
На 23 юли „Камък, буква, място — Typocamp гостува в Габрово“ започна именно така — още преди публиката да заеме местата си в двора на Интерактивния музей на индустрията. Джон Нийлсън и участници в майсторския му клас спряха пред паметните плочи до църквата „Света Богородица“ и започнаха да разчитат буквите в камъка: как са изсечени, как стоят в материала, какво е останало от ръката, която ги е направила, как времето е променило повърхността.
Така темата на вечерта се свърза с Габрово още преди първите думи — през вече съществуващи следи в камък, памет и градска среда.
Срещата беше организирана по инициатива на Capturing Creativity и водена от Росина Пенчева — основател на платформата и посланик на Homo Faber за България — съвместно с Typo.bg, в партньорство с Община Габрово, Интерактивния музей на индустрията и Музея на архитектурно-исторически резерват Боженци.
Росина Пенчева е дългогодишен сътрудник на Typo.bg във визуалното документиране на неговите събития, обучения и професионални срещи. Тази работа я въвежда в една специализирана среда — света на буквите, шрифтовия дизайн, калиграфията и редките практики, в които писмеността се мисли през ръка, материал и културна памет.
За Capturing Creativity тази среща беше част от последователната работа на платформата да отваря достъп към редки творчески професии и към знанието, което стои зад тях — знание за материал, ръка, време, място и майсторство. В този смисъл връзката с Homo Faber беше важен професионален контекст: поглед към майсторството като съвременна практика, която свързва наследство, авторство, материал и високо ниво на изпълнение.
Събитието се случи в контекста на Typocamp 2026: Stone Carving Lettering — международен майсторски клас, проведен от 21 до 25 юли в Боженци, посветен на каменната резба на букви, с ментор Джон Нийлсън — британски майстор на ръчната каменна резба на букви, който живее и работи в Уелс.
Вечерта събра широка публика за толкова специализирана тема: архитекти, дизайнери, художници, културолози, преподаватели от художествената среда във Велико Търново, участници в Typocamp, гости от града и региона, хора, дошли специално заради разговора, деца, както и минувачи, които се спираха край двора. А може би най-ценното присъствие беше това на двама габровски каменоделци, които също работят с букви в камък.
Буквите като културен избор
Първата част на срещата беше водена от Борил Караиванов — основател на Typo.bg, организатор на Typocamp и един от хората, които от години работят за разбирането и популяризирането на българската форма на кирилицата чрез инициативата „Манифест за българската кирилица“.
Той постави темата в широк исторически контекст: от връзката между глаголица, кирилица и гръцки графични образци, през ръкописната и печатната традиция, до гражданския шрифт и съвременната дигитална среда.
Един от най-любопитните акценти беше разликата между развитието на латинските и кирилските малки букви. При латиницата формите постепенно се изграждат чрез писане, движение на ръката и търсене на по-ефективен жест. При кирилицата този процес е прекъсван и фиксиран от исторически, технологични и политически решения.
Оттук идва и смисълът на българската форма на кирилицата като професионален и културен въпрос: тя връща вниманието към буквите като част от нашата визуална идентичност — форми, в които се наслагват история, ръка, език и памет.
Буквата като ръка, камък, светлина и сянка
Втората част на срещата отвори темата към камъка.
Разговорът с Джон Нийлсън беше превеждан на живо от Калина Жечева, благодарение на което тази много специализирана тема остана достъпна за публиката в двора.
Джон Нийлсън представи своята практика като майстор на ръчната каменна резба на букви — професия, в която дизайнът, материалът и жестът са неразделни. Той показа примери от своята работа с надгробни плочи, мемориални надписи, архитектурни елементи и публични художествени проекти. Сред тях беше и работата му за Queen’s Gallery в Единбург, днес The King’s Gallery — пример за мястото на каменната буква в престижна обществена и архитектурна среда.
Един от важните акценти в разказа му беше разликата между машинно и ръчно изработената буква. Машината може да изпълни надписа, но при ръчната резба всяка работа започва като индивидуален дизайн — според текста, камъка, мащаба, разстоянието, светлината и мястото, където буквите ще останат.
Процесът не започва с длетото. Започва много по-рано — с разговор, молив, хартия, композиция, разстояния между буквите, йерархия на информацията и внимателно връщане към детайла. В камъка няма лесно поправяне. Грешка в дата, буква или ред може да означава започване отначало. Тъкмо затова този занаят изисква особено внимание към всяко движение.
Особено запомняща се беше темата за светлината и сянката. При каменната буква формата не се чете само като контур. Тя се появява чрез ръба, дълбочината на реза, посоката на светлината и сянката, която материалът хвърля. Един надпис може да бъде прецизно изработен, но ако е поставен в неподходяща светлина, да остане почти невидим.
Камъкът също участва в дизайна. Джон говори за шисти, варовик, пясъчник и гранит — за това как всеки материал променя ритъма на ръката и характера на буквата. Шистите дават по-графичен, типографски резултат; варовикът и пясъчникът позволяват по-скулптурно усещане; гранитът изисква съвсем различна работа с инструмента.
От Габрово към Боженци
Най-ценното продължение на срещата се случи в дните след нея.
В края на публичния разговор гостите бяха поканени да посетят майсторския клас в Боженци и да видят процеса отблизо. Част от тях наистина дойдоха. В старото училище те видяха подготовката преди самата резба: работа върху хартия, търсене на форма и разстояния, подготовка на инструментите, заточване на остриетата, първи удари, грешки, поправки, повторение.
Там се случи и един от най-силните моменти в цялото гостуване: срещата между Джон, участниците в Typocamp и местни габровски каменоделци, които също изсичат букви в камък. Сред тях бяха Ива Савчева — художничка и скулптор, която от години живее и работи във Франция и е наследила връзката с каменната резба от баща си — и Цветелин Цветков, габровски майстор, който също работи с букви в камък. Двамата показаха своите техники и начини на работа.
Това беше обмен — през ръка, инструмент и материал. За Джон беше интересно да види техника, близка до неговата, но различна в ъгъла, захвата, движението и темпото. За участниците това беше рядка възможност да видят как една практика съществува в различни традиции, дори когато не винаги е назовавана по един и същи начин.
Среща с бъдещо продължение
Сред гостите в Боженци бяха и кметът на Габрово Таня Христова и Галина Витанова, началник на общинския отдел за култура. Това посещение беше важно не само като знак на подкрепа, а като възможност да се види как подобен формат може да работи за града.
Градът е част от Мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО в категория „Занаяти и народни изкуства“, а срещата „Камък, буква, място — Typocamp гостува в Габрово“ се вписа и в подкрепата за кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032. В този контекст срещата около Typocamp отвори по-широк разговор: как занаяти, дизайн, архитектура и визуална култура могат да присъстват по-смислено в градската среда; как буквите, табелите и фасадите оформят усещането за място; как специализираното знание може да излезе от ателието и да стане част от бъдещето на града.
В края на обучението, на 25 юли, всички каменни плочи, върху които участниците работиха — завършени или не — бяха подредени заедно. Джон направи коментари по всяка от тях: къде камъкът е оказал съпротива, къде ръката е намерила ритъм, къде буквата е започнала да се появява по-ясно.
А след това дойде и неочаквано весел финал — демонстрация на резба със завързани очи. Закачлива форма, в която майсторството се превърна в игра, а сериозният работен процес завърши с много смях.
„Камък, буква, място — Typocamp гостува в Габрово“ беше среща за една тиха професия, но ефектът ѝ беше видим: пълен двор, внимателна публика, въпроси, продължение в Боженци, среща с местни майстори, интерес от институциите и нови възможности за работа с буквите в градска среда.
Буквите не са само знаци за четене. Те са част от начина, по който помним, обозначаваме и разбираме света около себе си. Понякога са върху хартия. Понякога върху екран. А понякога — върху камък, където светлината и сянката ги правят видими отново. И точно там, между паметта на материала и вниманието към съвременната градска среда, остана най-важният въпрос: как това знание може да се развива и да намира място в бъдещето на града.
