Прессъобщение: 24.07.2023
Между 1. и 3. септември в Габрово се провежда инициативата АртЗона в рамките на XVIII Международен панаир на традиционните занаяти, организиран ежегодно на територията на музей „Етър“ с подкрепата на община Габрово и Министерството на културата

Целта на АртЗона е да популяризира занаятчийската култура, като избрани майстори демонстрират на живо пред публика своя отличителен почерк в модерното приложение на традиционните занаятчийски техники. Посетителите могат да наблюдават уменията, да си купят готово изделие и дори да получат първите си уроци в даден занаят.
В тазгодишното си издание АртЗона посреща първия български лулар, привнесъл занаята от Чехия, Георги Тодоров-Гец, който запознава публиката със спецификите при изработката на двуделни лули. Лютиерът-иноватор Деян Денчев пък демонстрира тънкости при изработката на гъдулки. Авторската си техника показва създателката на арт кукли от естествени материали Мария Асенова, а майсторът плъстар Светлана Кампс разкрива тайните на сухо и мокро плъстене. Петър Бубев, творецът на оригами портфейли от кожа, демонстрира финиш и специфично сгъване.
Участниците са поканени от българските посланици на международната мрежа за занаятчии „Хомо Фабер“ – визуалният артист и професионален фотограф Росина Пенчева и музей „Етър“ в лицето на неговия главен уредник в отдел „Занаяти“ Росица Бинева. Подборът е направен на базата на 11-те критерии за изключителност на фондация „Микеланджело“ – автентичност, иновация, интерпретация, компетентност, креативност, майсторство, обучение, оригиналност, талант, територия и традиция.
Инициативата надгражда вече установеното партньорство между музей „Етър“ и Росина Пенчева покрай нейния авторски проект „Ръчно сътворено. Фотографски дневник“, документиращ български майстори на редки занаяти.
На 2. септември в рамките на АртЗона проектът „Ръчно сътворено“ ще бъде представен от неговия автор. През лятото на 2022 г. тя запечатва моменти от посещения на работилници на шестима майстори на редки занаяти и ги представя под формата на фотодневник с текстове за занаятчиите.
Целта на „Ръчно сътворено“ е да провокира публиката да погледне към редките занаяти у нас от нова перспектива, да вдъхнови за развитие и адаптиране към днешния ден. Проектът изследва и връзката между занаятите и устойчивия начин на живот, търси каква е мотивацията на най-младите автори.
Четирима от петимата герои на „Ръчно сътворено. Фотографски дневник“ могат да бъдат видяни на живо и в рамките на Международния панаир на традиционните занаяти.
Повече детайли за АртЗона и панаира на занаятите ще откриете на страницата на събитието в интернет fair.etar.bg​​​​​​​
Участниците в АртЗона
Георги Тодоров-Гец, лулар / фотография: авторски проект „Ръчно сътворено“ на © Росина Пенчева
Георги Тодоров-Гец, лулар / фотография: авторски проект „Ръчно сътворено“ на © Росина Пенчева
Деян Денчев, лютиер-гъдулар / фотография: авторски проект „Ръчно сътворено“ на © Росина Пенчева
Деян Денчев, лютиер-гъдулар / фотография: авторски проект „Ръчно сътворено“ на © Росина Пенчева
Георги Тодоров-Гец – двуделни лули от бриар
уеб сайт • Facebook
Георги Тодоров-Гец е първият майстор у нас на двуделни лули от бриар. С помощта на специално създадено собствено оборудване той изработва изцяло авторски модели. Благодарение на вплетените бижутерски техники и модерни материали има отчетлив индивидуален стил.
Гъдулка, изработена от Деян Денчев / фотография: авторски проект „Ръчно сътворено“ на © Росина Пенчева
Гъдулка, изработена от Деян Денчев / фотография: авторски проект „Ръчно сътворено“ на © Росина Пенчева
Деян Денчев, лютиер-гъдулар / фотография: авторски проект „Ръчно сътворено“ на © Росина Пенчева
Деян Денчев, лютиер-гъдулар / фотография: авторски проект „Ръчно сътворено“ на © Росина Пенчева
Деян Денчев – гъдулки
Facebook
Деян Денчев е потомствен гъдулар и майстор-лютиер, който свири още на тъпан и на клавири. Изработва своя подобрена версия на класическата българска гъдулка, използвайки традиционни за занаята умения и материали. Шесткратен победител в надпревара между майстори на гъдулки.
Кукла, изработена от Мария Асенова / фотография: личен архив
Кукла, изработена от Мария Асенова / фотография: личен архив
Мария Асенова, майстор на кукли от естествени материали / фотография: личен архив
Мария Асенова, майстор на кукли от естествени материали / фотография: личен архив
 Асенова – кукли от естествени материали
уеб сайт • Instagram • Facebook • YouTube
Мария Асенова сътворява арт кукли от естествени материали – вълна и памук, като използва техниката за иглонабиване и плъстене на вълна. Създава кукли вече близо 10 години, като рисува, шие и прилага всички останали свои умения и интереси, развити през годините.
Светлана Кампс, майстор-плъстар / фотография: личен архив
Светлана Кампс, майстор-плъстар / фотография: личен архив
Юрта, изработена от Светлана Кампс чрез плъстарска техника / фотография: личен архив
Юрта, изработена от Светлана Кампс чрез плъстарска техника / фотография: личен архив
Светлана Кампс – плъстени изделия
уеб сайт • Instagram
Светлана Кампс е майстор-плъстар, изработващ предмети от бита – килими, юрти, юртени чанти, ботуши със свила и вълна, киргизки ширдак. Прилага стари техники на работа с вълнената нишка. Тя преде, плъсти и тъче, изследвайки и позовавайки се на запазени образци от културното ни наследство.
Петър Бубев, автор на оригами портфейли / фотография: © Цветелина Делийска
Петър Бубев, автор на оригами портфейли / фотография: © Цветелина Делийска
Оригами портфейли от кожа, изработени от Петър Бубев / фотография: © Цветелина Делийска
Оригами портфейли от кожа, изработени от Петър Бубев / фотография: © Цветелина Делийска
Петър Бубев – оригами портфейли от кожа
Instagram • Facebook
Вдъхновен от японските оригами портфейли от хартия, Петър Бубев създава кожени портфейли, визитници, калъфи за телефон и клъчове. Изработва ги от едно парче кожа по свой дизайн само чрез сглобяване и сгъване – без лепене, шиене или метални елементи.
Дейността на едноименната организация на Росина Пенчева е съфинансирана по програма „Възстановяване и развитие на частни културни организации“ на Национален фонд „Култура“.
към начало