Най-новата изложба на музей „Етър“ – „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“, показва живото наследство на българското занаятчийство и начина, по който традиционните техники се препрочитат чрез съвременен дизайн и артистичен жест. Сред 41 автори, четирима вече имат директна връзка с Венеция – град, признат за център на световното приложно изкуство и занаяти.
Венеция е световната столица на биеналетата и място, където се пресичат пътищата на изкуството и занаятите. Именно там инициативата Homo Faber утвърждава ролята на занаятчийството като съвременна културна сила – визия, която изложбата в музей „Етър“ продължава в български контекст.
Работи на Стопа̀н, Димитър Станков и Людмил Йорданов са участвали в биеналето Homo Faber, реализирано във Венеция от Фондация Микеланджело, партньор на изложбата НОВОТО ЦЕННО. Килим на Роузи Ейзор (Rosie Eisor) е част от Българския павилион на тазгодишното Венецианско архитектурно биенале.
Стопан описва работата в полето на художествената подвързия като опит да намери себе си през остатъците от една прекъсната традиция. Книгите, които създава, са материални следи от това търсене – комбинация от експеримент и почит към занаятите на миналото. Важна част от процеса е съвместната работа с баща му – бижутер и гравьор, и майка му – майсторка в тъкането и текстила, чиито опитни ръце допринасят за характера и дълбочината на творбите.
В НОВОТО ЦЕННО Стопан представя „Боянски Съноход“ (2024) – многокнижен глаголически ръкопис, изследващ мистичните учения на Боян Мага. Подвързан в козя кожа, обрамчен с махагон със сребърни обкови, скъпоценни камъни и текстилни орнаменти, ръкописът съдържа както ръчно рисувани, така и печатни илюстрации, включително подвижни хартиени волвели за тълкуване на сънища. Вградена кутия съхранява последната реликва на Боян – останки от зъб на вълк. През 2024 произведението е отличено с трето място в категорията Book Arts на Society of Bookbinders International Bookbinding Competition в Лондон, потвърждавайки международното признание за майсторството на Стопан.
През 2020 г. по препоръка на Росина Пенчева Стопан е включен в мрежата Homo Faber, вследствие, през 2022, е поканен и във второто издание на едноименното биенале във Венеция, курирано от фондация Микеланджело.
Запленен от скиците на модните дизайни на майка си, малкият Димитър Станков неусетно се насочва към изкуството. Завършил в София и в Антверпен, младият бижутер живее и работи в Брюксел, където създава своите изящни обекти, напомнящи на свещени реликви от друг свят. В тях се срещат висока прецизност, съзерцателна чувствителност и дълбока почит към материала – качества, които му носят признание както в България, така и в чужбина.
Българският фолклор е едно от големите вдъхновения в творчеството му, придавайки митологичен дух на сложните, триизмерни композиции. Именно това преплитане на традиция и съвременност личи и в участието му в Homo Faber 2022, където представя обектите Iber и Galatna, изработени от рециклирана мед, патинирани и лакирани. Те са част от колекцията Grani, в която авторът изследва древните български обреди на „дивия човек“ – кукерите. В тези ритуали, съчетаващи грубост и грация, животинско и човешко, смърт и прераждане, Станков открива мощен визуален и духовен израз на прехода между световете. Именно това напрежение между суровото и нежното, между мит и материя, определя поетиката на неговите бижута и обекти.
Две години по-късно, в Homo Faber 2024, Станков е поканен отново – този път с впечатляващата сребърна чаша Sake 2, инкрустирана със 167 скъпоценни камъни – бели диаманти, червени и оранжеви сапфири. Поставена върху медна основа, оцветена с патина, тя съчетава българската традиция в металообработката с японския ритуал на пиенето на саке – момент на споделяне, съзерцание и културен обмен.
В изложбата „НОВОТО ЦЕННО“ Димитър Станков участва с пет брошки и един обект, които представят две от неговите авторски колекции. Сред тях централно място заема именно Grani – серия, в която древните ритуали и фолклорни образи оживяват в съвременна бижутерска форма. Всяко от произведенията е малък фрагмент от митологията на кукерите, преведен на езика на благородните метали и майсторското изкуство.
Людмил Йорданов, учител по изобразително изкуство и трето поколение майстор на кукерски маски, създава ателието Йорданови АРТ с идеята да запази традициите на региона си, но и да развие собствения си творчески почерк. Във всяка от маските му, изработена от дърво и кожа и коронована с внушителни рога, живее магията на кукерските обреди, които придобиват все по-голяма международна известност.
През 2024 г. Росина Пенчева препоръчва Людмил на мрежата Homo Faber, като кураторите го включват в една от десетте изложби на изданието – Сънища, представяща маски от целия свят.
В НОВОТО ЦЕННО Людмил участва с две ритуални сурвакарски маски, една сувенирна и няколко предмета от своята работилница в раздела на изложбата Работилницата, който представя етапи от работните моменти на участниците.
Килим на Rosie Eisor, част от Българския павилион на Венецианското архитектурно биенале 2025. Куратор: Ясен Марков. Фотография: Златимир Араклиев.
Пред произведенията на Rosie Eisor (Роузи Ейзор) се чувстваме все едно сме срещнали диво животинче – съблазнени да докоснем мекотата, но и малко несигурни дали няма да бъдем ухапани. Съосновател на арт колектива Blood Becomes Water с опит в типографията и независимите издания, натрупан в редица европейски арт столици, напоследък Роузи се специализира в тъфтинга, който съчетава с помпони, мъниста и прочее гиздавини в характерния си митологично-пънкарски стил. Най-скорошната от многобройните ѝ изяви в чужбина е участието във Венецианското архитектурно биенале 2025, където нейният килим е част от Българския павилион.
В изложбата „НОВОТО ЦЕННО“ Роузи представя триптиха „Дух“ (2024) – цветни маски от мериносова вълна, и „Слънце Плъх“ (2025) – тъфтинг килим (116 х 192 см), създаден специално за проекта. Освен с произведенията си, тя се включва и с демонстрация по тъфтинг в рамките на 19-ия Международен панаир на традиционните занаяти в Етъра – жива работилница, в която множество посетители допринасят с по няколко бода. Така се ражда малко килимче (54 × 71 см) от акрилна прежда, което Роузи решава да продаде с благотворителна кауча, а средствата от него – да дари за кастрация и обезпаразитяване на бездомни котета от квартала ѝ.
Благодарение на тази инициатива, две котета – Паца и Маца – вече са кастрирани. Малък, но красноречив жест, който отразява философията на Роузи: изкуството не просто като форма, а като акт на грижа и съпричастност.
„НОВОТО ЦЕННО“ е най-новата изложба на Регионалния габровски музей на открито „Етър“, който кани за куратор Росина Пенчева. Проектът разглежда съвременното българско занаятчийство като живо културно наследство и показва как традиционните техники могат да бъдат препрочетени чрез съвременен дизайн и артистичен жест.
Изложбеният дизайн е дело на арх. Антонина Илиева и екипа на PONY Architects, а графичният дизайн – на Костадин Кокаланов от студио Frank. Изложбата „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“ представя общо 41 автори и може да бъде разгледана до 15 ноември 2025 г. в музей „Етър“.
