Публикация: 25 февруари 2024
Фотография: Росина Пенчева / Capturing Creativity
Фотография: Росина Пенчева / Capturing Creativity
Планетата Земя, двадесет и пети източен меридиан, дванайсти октомври 2024. Събота, късен следобед. Малко вали, но приятно, тананикат си няколко забързани човечета, които работливо щъкат около подлеза до автогарата на малко към средно населено място. Внасят и изнасят лъскави неща, светещи неща, рошави неща… Я, сега мъкнат огромен хладилник! За късмет дъждът се оттегля точно преди началото на събитието, което тази година приема формата на читалня за фантастика на открито – несъмнено не най-непромокаемият възможен избор. Земляните под въпрос ликуват, макар и в неведение, че статистическата вероятност за подобно климатично-психодинамично съвпадение, и то точно в събота, е едва 0,000856804596 на сто – тоест че са ама наистина адските късметлии, ти казвам.
Наблюдаваното събитие е феноменът Инфундибулум Микрофест, който за втора поредна есен се появява, избухва и изчезва в рамките на едно-единствено денонощие в Габрово. През 2024 година обаче освен спомени то оставя след себе си и физически трайна следа – извънземен ъндърграунд пейзаж, който превзема подлеза до Автогара Габрово. Авторката Невена Екимова, местна художничка, от малка се рови из умовете на фантастите от бащината библиотека и спокойно, макар и фигуративно, можем да кажем, че е научила А-Бето си от Азимов и Буличов, или, ако предпочитате, от Аркадий и Борис… В момента тя подрежда сто и седемнадесет (минус девет) малки книжки с красиво илюстровани корици в хронологичен ред, вади на показ старателно събирани колекции от стари, но култови земни списания, говори с минувачи за влиянието им над детството и порастването – нейното и тяхното.
Постепенно площадчето до автогарата става населено и бъбриво. С навлизането в зоната на здрача светва лампата: драматично сценографско решение под формата на огромно космато яйце от ресни станиол, дело на друг местен въобразител, Гергана Рънкъл. Светлината отразяват златисто-сребристите повърхности на гигантския Блоб – скулптура-мостра на случващото се в подлеза нашествие на изкуство от консервни кутии. Като цяло, за разлика от събитията на Луната (на които авторът редовно ходи и винаги изтъпява), на въпросното определено има атмосфера.
Точно в седем и нещо в същия район се наблюдава струпване на земляни около поета с китара Илко Биров. Петдесет и седемте минути на концерта, смес от авторска музика и приятно подбрани кавъри, се предават от десетки междупланетни радиостанции, чийто бял фонов шум допълва прекрасно носталгично-меланхоличните вибрации и нежния глас на композитора. Само в галактиката Млечен път в резултат на изпълнението са прогнозирани 422 553 нови бебета.
Тълпата от разнородни човечета с вариации в размера от R2D2 до Чубака се стича надолу по стълбите след концерта, принуждавайки автора на настоящия очерк да напусне комфорта на наблюдателницата си в мушкато на балкона на апартамент 12 от съседния блок и да яхне муха, с чиято помощ след трудни преговори да последва многолюдието в подлеза. Там се водят ехтящи разговори, правят се гигабайти снимки, терабайти видео и сторита с телефон и се консумират впечатляващи количества крафт бира (за огромно задоволство на мухата и за мое нарастващо безпокойство).
Виж локацията на арт инсталация Инфундибулум в Google Maps и я посети на живо преди октомври 2025
Заставам на почетно разстояние от периодично избухващите аплодисменти около официалното откриване и скоро пак долавям музика – този път дигитално-вълнообразна и на места откровено извънземна. Вторият музикант от програмата е Павел Терзийски, чийто глас може спокойно да се затвори в кутия, от онези, които земляните периодично запращат в открития космос, за да се похвалят със своите (често средновати – но не и в случая) постижения. Терзийски успява да омагьоса околостоящите, които притварят замечтано очи и се поклащат в такт, обгърнати от гъст сценичен дим, сякаш телепортиран директно от деветдесетарска дискотека.
Самата дискотека не закъснява – след Павел зад командния пулт застава Gonzo from the Block, който сръчно започва да върти и натиска всевъзможни копчета с чудесен ефект. Чупките на дансинга варират от дълбоко ретро до крайно футуристични, с елементи на чарлстон, робо-танц и продиджи шафъл с лицеви опори по чорапи в паузите. Трябва да се признае, дори от опитен космически клубен посетител като автора, че нивото на иновация сред танцуващите е впечатляващо.
В полунощ музиката спира и работливите хуманоиди от първия абзац отново се активизират, макар и с една идея по-плавни и премерени движения отпреди. Навиват се кабели и завеси, хладилникът с триста зора се завлича нанякъде, лъскавите и светещи неща блещукат в обезлюдяващия подлез. Върволичка от човечета се насочват към афтърпартито, събитията около което за всеобщо облекчение наблюдателят дискретно ще премълчи. Последна в колоната земляни е облечената в сигнално оранжево Росина Пенчева, която заключва, преброява и за пореден път оглежда дали всичко е наред – нали все пак цялото нещо беше нейна идея.
Инфундибулум Микрофест е проект за култура и изкуство на платформата Capturing Creativity по идея на Невена Екимова и Росина Пенчева. Реализира се с финансовата подкрепа на Община Габрово по програма Култура, приоритет Творческо преживяване и социализация на пространствата, и Елена Груп ЕАД. (Пълен списък на партньорите, екипа и гост-артистите)
