„Копринена булка – вълнен мъж“ – такава е поговорката, когато жената е по-представителна от съпруга си. Бубарството – отглеждането на копринени буби и извличането на копринени нишки от тях – също е основно женска работа, но именно благодарение на него в младо Габрово са построени първите къщи, изучени са много деца, осигурен е поминъкът, потръгнал е и семейният бюджет.
Първите писмени доказателства за занаята в региона ни са от село Добромирка от средата на XVI век. На много места в габровската, севлиевската и търновската околия в продължение на векове се отглеждат копринени пашкули, както и черничеви дървета, чиито листа са любима храна на бубите. След няколко седмици черничева диета в подходящи условия, гъсениците изплитат така ценните пашкули, от които с помощта на воден чекрък, наречен долап, се извлича копринената нишка. Суровата коприна често се изнася и в чужбина, например в Цариград, Франция и Италия.
По време на Османското владичество занаятът в Габрово процъфтява – в средата на XIX век една трета от габровските къщи хранят и се изхранват от копринени буби. Има масово търсене от чужбина, не само на пашкули, а и на т.нар. бубено семе – яйцата, от които се излюпват ларвите на копринената пеперуда. Хитрите габровци започват с производството на гранчета с копринена нишка, но бързо преминават към търговия с копринено семе, което се изнася по-лесно, а струва десеторно по-скъпо. Това се случва най-вече по времето, когато зараза по черниците обхваща Европа, и чуждестранни греньори (специалисти по копринарство) започват да пристигат масово в Габрово. Италианският и френският стават толкова необходими, че на изучаването им се отделят учебни предмети в тогавашните габровски училища.
Що се отнася до готовата коприна, най-големите габровски производители са все от махалата, която днес наричаме Шести участък – Хаджи Христо Рачков, Георги Рашеев, Петър хаджи Бакал, Рачко Цанков, братята Хесапчиеви. В Габрово произвеждат коприна от висок клас, която струва двойно повече от другата по българските земи и Одринско. Предприемачески настроените габровци въртят търговия с ценната суровина с Австро-Унгария, Русия, Италия, Франция, Германия, Англия, Влахия и дори с Япония.
Този семеен бизнес осигурява около 40% от годишния бюджет на едно габровско домочадие. Отглеждането на бубите и свилоточенето трае кратко – само около месец, с малко инвестиции, а дава допълнителна заетост в семейството и помага на семейния бюджет. То е и най-значимият принос на жените в издръжката на дома и семейството на тогавашните габровци. А само можем да предположим колко са им завиждали в другите градове за разкошните рокли!
„Метаморфоза“ – визуален разказ за женския труд и габровската предприемчивост
През септември 2025 г. художникът Кром Багелски отдаде почит на този малко познат, но значим факт със стенописа „Метаморфоза“, създаден в рамките на Микрофест Три за щастие.
Произведението оживява на една от най-видимите фасади в кв. Шести участък – същото място, където някога тръгва габровската копринена история.
Историческите данни за връзката на квартала с копринарството бяха консултирани с историка Петър Тоцев, на когото дължим благодарност за споделените знания, насоки и вдъхновение. За нас приемствеността е от съществено значение – тя ни дава отправна точка за задълбочена връзка със съвремието и мотивира начина, по който разказваме историите на града днес. Чрез „Метаморфоза“ ние не просто си спомняме за бубарството – ние възраждаме неговия дух на трудолюбие, женска сила и устойчивост.
